#Елена Камбурова

[newssocialite]

Сопротивление времени. Театр Камбуровой открыл 31-й сезон

Театр музыки и поэзии открыл свой тридцать первый сезон! Он начался спектаклем-концертом «Нелепо, смешно, безрассудно» по стихам и песням Юлия Кима.   Первое событие сезона прошло уже 8 и 10 сентября – Театр принимал участие в юбилейном, XXX Пушкинском театральном фестивале со спектаклем Гульназ Балпеисовой «Нянины сказки», который увидели зрители Пскова и Великих Лук. В конце ноября состоится…

[twiginthewind-7]

♡ love and separation

"Святая наука — расслышать друг друга Сквозь ветер, на все времена… Две странницы вечных — любовь и разлука — Поделятся с нами сполна..." /

"The holy science is to hear each other Through the wind, forever… Two wanderers of the eternal - love and separation - Share with us in full … "

"То берег — то море, то солнце — то вьюга, То ангелы — то вороньё… Две верных дороги — любовь и разлука — Проходят сквозь сердце моё..." /

"Then shore - then the sea, then the sun - then a blizzard, Either angels or crows … Two true paths - love and separation - Pass through my heart…"

© Copyright: Булат Окуджава / Bulat Okudzhava Исполнитель: Елена Камбурова

[georgy-stuff]

Елена Камбурова "Маленький принц" (1972)

[liviainforma]

El nuevo video: Елена Камбурова "Маленький принц" (1972г)

Елена Камбурова “Маленький принц” (1972г)

[vprki]

Чародейство без възраст

Обичам Цветана Манева. И на екрана, и на сцена, и на улицата... Често се срещаме в близкия хипермаркет. Гледам я отстрани – редова, негримирана, приятна жена на възраст. Но усмихне ли се, годините са пометени. Единствена е. Неподражаемо чаровна. Респектираща. Написа за ��въпреки.com” кинокритичката Геновева Димитрова.

И вече е на 80 (30 януари 1944).

Чаровница с характер е Цветана Манева. През годините се е изявявала къде ли не, но си остава актриса, съпруга, майка, баба, дама. Отдаде дълги години на Международния театрален фестивал „Варненско лято“, на преподаване в Театрален колеж „Любен Гройс“ и в НБУ. През 2013 с уникалния си глас невъобразимо вълнуващо рецитира стиховете на Никола Вапцаров в разтърсващия документален филм на Костадин Бонев по сценарий на Ивайла Александрова „Вапцаров. Пет разказа за един разстрел“. През 2018 най-невъзмутимо се появи в клип на Азис.

Цветана Манева и проф. Николай Йорданов на МТФ "Варненско лято"

През август 2023 Цветана Манева стана почетен гражданин на Варна – за значимия ѝ принос към театралния живот на града с дългогодишната ѝ дейност в Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и за блестящите ѝ роли в киното и театъра.

Родена е в Пловдив. Баща ѝ Георги Манев е дългогодишен актьор в Пловдивския театър. Още като ученичка играе в „Когато розите танцуват” от Валери Петров. Колебае се между актьорството и медицината. Не я приемат във ВИТИЗ. Започва работа в обувния завод „Петър Ченгелов”. На следващата година вл��за в класа на проф. Моис Бениеш.

Цветана Манева в "Калоян"

През 1963 дебютира в киното – в „Калоян” на Дако Даковски и Юри Арнаудов е русата невинна Деница с разкошни плитки. В „Най-дългата нощ” (1967) на Въло Радев е пак руса, но немска секретарка.

В „Автостоп” (1972) на Никола Петков е първата ѝ главна роля – на отраканото Момиче. С тъмна коса и къса пола пътува на стоп за морето и стига до бензиностанция... Филмът излъчва френски чар. Цветана Манева много си го обича.

Цветана Манева и Николай Узунов в "Автостоп"

След завършването на ВИТИЗ постъпва в Пловдивския театър. През 1967 дебютира на сцената с ролята на принцеса Еболи от „Дон Карлос”. Там е до 1979, където играе все скъпоценни роли: Жулиета, Медея, Нора, Антигона, Албена...

До документалния филм „Възстановителна репетиция“ (2014) на Светослав Овчаров за Любен Гройс (1934 - 1981) знаех, че е значима фигура: и за българския театър (най-вече през пловдивските му постановки от 70-те), и за голямата Цветана Манева на сцената. Посветен на 70-годишнината му, филмът се опитва да извлече естетическия екстракт „Гройс“ през едно-единствен�� представление отпреди четвърт век – „Медея“. И по-точно - през енергийното градиране на реминисценциите за него: участниците, облечени в неръкотворно-тъканите костюми на Елена Камбурова, пясъчната сценография на Веселин Ковачев, немите черно-бели кадри от едновремешния спектакъл или на самия Гройс... В потока на любовно-сакралните думи за работата с него хората от екипа, начело с Цветана Манева, извършват не само значим археологически ритуал, но и интимна житейска рекапитулация. А иззад издевателски провисналите костюми и грапавия декор зрителят улавя неистовите вибрации на естетски лаконизъм, непосилно екзотичен за българския театър от онова време.

Цветана Манева в "Медея"

После Цветана Манева е в театър „Сълза и смях”... Играе и на други сцени. С хазартен хъс се хвърля в разни театрални начинания. Едно от най-красивите е участието ѝ в спектакли на „Сфумато” (1993 - 1999) На Маргарита Младенова и Иван Добчев. „Има нещо сходно между киното и работата в „Сфумато” – от теб се изискват разни варианти, да можеш да изхвърляш, да прибавяш. Само че отсъства понятието „край”  - всяко представление е предизвикателство за мен.” Там игра в „Луда трева”, „Вуйчо Ваньо”, „Платонов”…

"Последната дума"

В киното Цветана Манева международно се прославя с трагиката на късокосата Учителка майка в „Последната дума” (1973) на Бинка Желязкова. Там свежата хубост на героинята е атракция, от която авторка и актриса създават метафора на идеологиечския блян. Филмът участва в конкурса на Кан и прави впечатление.

Цветана Манева е от малкото актриси в българското кино, способни да излъчват страстност в кадър. И до днес ме пробива изкусителността на офицерската съпруга (Царицата) от прекрасния дебют на Киран Коларов „Служебно положение ординарец” (1978) – красива и сладострастна до жестокост, примамлива с цялата поквара на всепобедната плът. Независимо дали на екрана е изкусителка или еманципантка, Цветана Манева залага на интелигентната женственост – телесна и чародейна.

Цветана Манева и Руси Чанев в “Мера според мера”

Примижава със зелен поглед, полуоткрехва сочни устни, разсича кадъра със сипкав смях, броди из постели и влакове, заводи и старчески интериори с мекотата на хетера и с хъса на просперитетка. И зад подчертаната еротика на присъствието ѝ внезапно изскача неудовлетворение или детска спонтанност, съмнение или коварство. Да си спомним Бела Ица с цедилото, чембера и усмивката от „Мера според мера“ (1981) на Георги Дюлгеров.

При Бинка Желязкова играе и две журналистки („Басейнът”, 1977 и „Нощем по покривите”, 1988). Ако Дора със своята руса перука и фалшива усмивка с микрофон е бутафорен контрапункт на душевните мъченичества на дъщер�� си, Диана Пеева достига до спазматичното прозрение за житейската несъстоятелност на кариеризма. „Тези героини изостриха собствения ми характер, провокираха собственото ми майчино чувство.”

Цветана Манева в "Откога те чакам"

Интересно място във филмовата биография на Цветана Манева заема сестра Николова в „Откога те чакам” (1984) – дебют в игралното кино на голямата документалистка Анна Петкова. Героинята ѝ, чието име е Цветана, е ведра и отзивчива към самотните стари хора, за които се грижи като социален патронаж. С присъствието и добротата си осветява края на живота им.

Навремето ми беше казала, че би се снимала във филм на Людмил Тодоров. „Вярвам много на момчетата от края на 80-те, но знам – по мен и името ми има едни наслоения...“ Цветана Манева се снима при Иван Черкелов в „Търкалящи се камъни (1995). Тя е Мария – втората съпруга на Бащата (Георги Черкелов). Епизодична, деликатна и потисната, на героияната й не остава друго, освен да пуши сред луксозното мълчание на семейната дисхармония. Тя е фина, но все пак грешна. Защото иска да живее добре сега. Без да е обвинявана, просто е прогонена – за такива като нея няма място по пътя към Бога...

Цветана Манева и Иван Андонов в "Трудна любов"

Цветана Манева играе разнообразни персонажи и във филми на Иван Андонов: влюбената и силна Екатерина в „Трудна любов” (1974), забавната Пехливанова в „Дами канят” (1980), Вела Благоева в „Мечтатели” (1987).

От „Версенжеторикс“ (2001) на Жак Дорфман започна да залага на интелигентността в превъплъщенията си в по-възрастни майки. Такава е в „Една калория нежност“ (2003) на Иванка Гръбчева. Героинята ѝ е красива, остроумна, деспотична и безпомощна пред връхлетелите я емоции... Цветана Манева е фина и ранима като майката на Калина (Параскева Джукелова) в покъртителната драма за комунистическите безчинства „Изпепеляване“ (2004) на Станимир Трифонов. Видяхме я и като майката на Диана (Касиел Ноа Ашер) в разправата с досиетата на ДС в „Зад кадър“ (2010) на Светослав Овчаров), и на Мария в ченгесарско-театралната драма „Досието Петров“ (2014) на Георги Балабанов. При Светослав Овчаров играе още два пъти: в любовната етно-мелодрама „Лист отбрулен“ е селската леля Гичка, а в копнежно-живописния „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа” (2008) - гувернантката.

Цветана Манева и Пенко Господинов в "Далеч от брега"

„Най-притегателното в киното за мен е начинът на работа, суетнята, усещането за общност. Видя ли застинал зад камерата технически работник, значи, че съм успяла с този кадър... Давам си сметка, че малко от филмовите ми роли са успешни, но що за актриса съм, ако не приемам провалите.”

Последната ѝ засега роля е очарователната и мъдра актриса с минало в театралната драма по време на соца „Далеч от брега“ (2018) на Костадин Бонев.

През 2021 излезе биографичната книга „Тя, Цветана Манева” (изд. „Книгомания”) с автори Георги Тошев и Яна Борисова, където ��азва: „Не влача шлейфа на миналото. Имам ясен поглед за предстоящото, макар да не се знае колко ще трае то. Не се обръщам назад. Безсмислено е. Боря се вътрешно с това и често си припомням една реплика от пиеса на Калин Донков „Да простиш, значи да забравиш.“

Днес на рождения ѝ ден във Филмотечно кино „Одеон” ще бъде показан „Автостоп”, а през февруари зрителите ще могат да видят „Трудна любов”, „Служебно положение ординарец” и „Откога те чакам”.

Цветана Манева и Атанас Атанасов в “Хората от Оз” в Театър 199 “Валентин Стойчев”, автор Яна Борисова, режисьор Галин Стоев

На 22 ф��вруари в Младежкия театър „Николай Бинев ще се състои театрално-музикалният спектакъл “За любовта...Честит рожден ден, Цветана” по идея на Яна Борисова. Посветен е на 80-годишнината на актрисата-икона.

Цветана Манева

На 23 март на 28-ия София Филм Фест тя ще получи Наградата на София на Столична община като признание за нейния принос към изкуството на киното.

Честита да си, скъпа Цветана! ≈

Текст: Геновева Димитрова

Снимки: Стефан Джамбазов (1951-2021), архив на СФФ, БНФ

[marinaisa104]

Мы маленькие дети (1979) Елена Камбурова

[blogcheshirecat]

Елена Камбурова - "Любовь и разлука". Муз. И. Шварца, сл. Б. Окуджавы.

[egomaniaque]

Хорошую религию придумали индусы

Если отбросить всю эту сектантскую гигантоманию и бесконечную беготню по кругу с ярлыком «Великий», то о Владимире Высоцком можно сказать чуть точнее - «Важный», это даже эмоциональнее получается. Да и великих уже столько развелось, что нормальных почти не осталось, а среди тех, кто как кот, презирает выдуманные абы кем нормы, действительно «важные» - редкость.

Для одних Высоцкий - антисоветский, антиимперский, антирелигозный, антивоенный, антифашистский, для других - транслятор блатной культуры и вот этого всего... Одно дело, что он умело препарирует комплексы и пропаганду, искусно переводя с политического на эзопов, другое дело, что трактует его каждый в свою пользу.

Давно стало понятно, что все антиутопии опасны не менее, чем то, во что в итоге всё превращается, потому что показывать плохой пример - это всё равно показывать пример.

Постирония Высоцкого всё более понятна с опытом, но обожать его опасно. Как персонаж чрезвычайно модный, он окружён бесчисленным количеством фанатиков. Мне часто попадаются комменты умников в соцсетях, которые критикуют или хвалят артистов, исполняющих песни Высоцкого. Эти бездельники судят, что хорошо, а что плохо, как правильно, а как нет, что понравилось бы ему, а чего бы он не принял, что унижает его память, а что поддерживает.

Наверняка, и в его времена была такой же была реальность, из которой он постоянно пытался выпасть... из 30-х он наверняка не выбрался бы, в наши времена он стал бы одним из первых иноагентов, или...

Моё первое воспоминание о Высоцком - грубый неприятный крик из катушечного магнитофона в одной из комнат огромной длинной коммуналки на улице Декабристов в Ленинграде середины 80-х. Помню, что в этой комнате жила хамоватая женщина лет 25-45, она ходила в джинсах, свитере и постоянно курила... У коммуналки было два выхода из двух разных парадных. Я был там пару раз, но три важных момента на всю жизнь запомни��. Второе воспоминание о Высоцком - фра��мент с его песней в фильме «Иван Васильевич меняет профессию».

Потом Высоцкого вокруг стало много, потом его слегка перебил Цой. И с каждый годом Высоцкого и Цоя всё больше, и с каждым годом они звучат понятнее и трагичнее, и формулы исхода приходится искать в других песнях.

Нам всё давно понятно с «Песенкой о переселени душ» и «Диалогом у телевизора» - бешено актуальными сегодня до уровня Вертинского. Но, вот пожалуй одну песню я по-новому понял только в эти месяцы: «Твой мир колдунами на тысячи лет укрыт от меня и от света. И думаешь ты, что прекраснее нет, чем лес заколдованный этот»... Это ведь про наши попытки достучаться до разума людей, облапошенных волшебниками всех мастей, обещающими открыть дорогу в лучший мир, уверяющих, что знают эту дорогу... «What's in your head, * Generation Zombie?».

Высоцкий препарирует и объясняет, транслирует и переводит, убеждает и подтверждает. Даёт пищу и тем и другим, и вашим и нашим.

И вашим и нашим:

27 января в 23:00 на канале ТВ Центр: «Хорошие песни. Владимир Высоцкий»

Участники программы, посвящённой 85-летию со дня рождения легендарного поэта и барда: Елена Камбурова, Лариса Лужина, Сергей Галанин, Галина Улётова, Анжелика Агурбаш, Галина Хомчик, Сергей Джигурда, Валерий Черняев, Ирина Шведова, Людмила Соколова, Алексей Зыков.

CU

[multipleheartbreakhotels]

Thanks, love <3

♡ Cola - Lane del rey

♡ Маленький Принц - Елена Камбурова (Im in choir, and this is a song im currently learning)

♡ The Afternoon's Hat - Arctic Monkeys

♡ Rocket Man - Elton John

♡ Dealer - Lana Del Rey

♡ Too Sweet - Hoizer

♡ Summertime - Ella Fitzgerald

♡ Gas Dance - The Last Shadow Puppets

♡ Let's Be Friends - Emily Osment

♡ Don't forget whose legs you're on - Arctic Monkeys

♡ Reckless Serenade - Arctic Monkeys

Tagging my lovely people or just lovely people, obviously, there’s no pressure <3 @livngdeadgrrrl @elexnorislingtxn @nereidprinc3ss @despairinthedeqarture @goblinontour (risking tagging them but oh well)

hey hi hello thank you @monkfys for the tag !!

go to your 'on repeat' playlist on spotify (heavy rotation mix on apple music), throw it on shuffle and share the first 10 songs you get

fireside - arctic monkeys

alcohol-free (jpn ver) - twice

dangerous animals - arctic monkeys

the hellcat spangled shalalala - arctic monkeys

monday blues - exo-cbx

in the summer - twice

sunny - sunmi

back door - stray kids

ho! - twice

limitless - nct 127

tags: @yoursistheonlyocean @elexnorislingtxn @edandmollydeservebetter @humbuggish @aacheinthejaw @not-a-big-slay @madnesstaking0ver no pressure ofc !!

[casualbos-bir]

Елена Камбурова "Капли датского короля" (1970)

Пусть капли датского короля улучшают ваше настроение

[koffe-and-books]

Разлука

исп. Елена Камбурова, Олег Анофриев

[lia-de-mars]

[twiginthewind-7]

♡

Разлука

И глянет мгла из всех болот, из всех теснин, И засвистит веселый кнут над пегой парою… Ты запоешь свою тоску, летя во тьму один, А я одна заплачу песню старую.

Разлука - вот извечный враг российских грез, разлука - вот полночный тать счастливой полноч��. И лишь земля из-под колес, И не расслышать из-за гроз Ни ваших шпаг, ни наших слез Ни слов о помощи.

Какой беде из века в век обречены? Какой нужде мы платим дань, прощаясь с милыми? И отчего нам эта явь такие дарит сны, Что дивный свет над песнями унылыми?

Быть может, нам не размыкать счастливых рук, Быть может, нам распрячь коней на веки вечные? Но стонет север, кличет юг, И вновь колес прощальный стук, И вот судьба разбита вдруг О версты встречные…

Исполнитель: Елена Камбурова Стихи: Юрий Ряшенцев

[georgy-stuff]

Елена Камбурова - "Маленький принц". Муз. М. Таривердиева, сл. Н. Доброн...

[liviainforma]

El nuevo video: Елена Камбурова ~ Маленький принц

Елена Камбурова ~ Маленький принц Ролик на песню из фильма “Пассажир с экватора” (1968 год) в исполнении Елены Камбуровой, фото и нарезка видео из Интернета.Музыка Микаэла Таривердиева, слова Николая Добронравова.

[joyfulwolfhumanhairdo]

Российская общественность обратилась к президенту Владимиру Путину с требованием наложить вето на два законопроекта. Один из них снимает запрет на охоту в 30-километровой зоне вокруг населенных пунктов, а второй, по мнению авторов петиции, может стать первым шагом к легализации охоты на особо охраняемых природных территориях. Оба проекта законов инициировали депутаты Госдумы от «Единой России». Петицию, размещенную на ресурсе Change.org, за месяц подписали больше 60 тысяч человек, в том числе актеры Светлана Немоляева, Леонид Ярмольник, Инна Чурикова, Чулпан Хаматова, Геннадий Хазанов, Ольга Остроумова, певицы Елена Камбурова и Эдита Пьеха, руководители крупнейших зоозащитных организаций страны. В обращении говорится не только об опасении, что страна лишится краснокнижных животных, но и об обесценивании жизни людей, которые подвергнутся риску быть застреленными в «зеленых» зонах пригородов. «Поправки к действующим на данный момент законам, которые “протаскивает” охотничье лобби, мы расцениваем как продажу Родины и предательство по отношению к нашим людям. Мы возмущены, что из России пытаются сделать один большой игровой автомат. Охотничье лобби пробивает чудовищные законопроекты: - №130300-7 - о введении охотничьего туризма на Особо Охраняемых Природных территориях, - № 1036050-7 - о расширении охоты через Лесной и Земельный кодексы. Дав на откуп группе людей, которые заинтер��сованы в разрешении охоты явно с целью личного обогащения природные заповедники, страна лишится краснокнижных животных, нашего общего национального достояния. (at Одинцовский район) https://www.instagram.com/p/CQQfdmErh2p/?utm_medium=tumblr